пн, 5 ноември, 19:00 часа
Голяма театрална зала
4. ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН САЛОН 04.10 – 05.11.2018
Гостува Народен театър "Иван Вазов"
Постановка и режисура: Иван Пантелеев
Драматург: Мирела Иванова
Сценография и костюми: Милена Пантелеева
Музика: Рашко Младенов
Фотограф: Росина Пенчева
Участват: Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов
Преди да замине за Германия в края на 90-те, Иван Пантелеев поставя тук Чехов (Иванов, Вишнева градина, 43. Луна над хоризонта), Джеймс Джойс (Пронизани от любов, Дъблинчани, Портрет на художника като млад) и Ървин Уелш (Трейнспотинг).
Работата му обаче остава далеч от публиката, която го помни с тях, защото оттогава зарежда залите на две от най-важните пространства в Берлин – Фолксбюне и Дойчес театър. През 2016 отсъствието му е нарушено от "В очакване на Годо", която гостува в Народния театър, а днес и с премиерата му по пиесата Дачники на Максим Горки. Какво означава заглавието ѝ? На руски – хора, които живеят на вилите си. Трупата, която влиза в кожите им (и която Пантелеев събира след седмици наблюдение от публиката), сама предлага грешката в заглавието на български, което вече става близко до шегата и недоразумението. Всъщност обаче Neoдачници не е нито комедия, нито трагедия и в нея "никой няма да умре", както казва един от персонажите. Друг е въпросът, че за всички тях животът е лутане и преход към нещо по-хубаво, което все не идва – както се случва, когато прекарваш дните си тихо и безсмислено на вилата.
Голяма театрална зала
4. ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН САЛОН 04.10 – 05.11.2018
Гостува Народен театър "Иван Вазов"
Постановка и режисура: Иван Пантелеев
Драматург: Мирела Иванова
Сценография и костюми: Милена Пантелеева
Музика: Рашко Младенов
Фотограф: Росина Пенчева
Участват: Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов
Преди да замине за Германия в края на 90-те, Иван Пантелеев поставя тук Чехов (Иванов, Вишнева градина, 43. Луна над хоризонта), Джеймс Джойс (Пронизани от любов, Дъблинчани, Портрет на художника като млад) и Ървин Уелш (Трейнспотинг).
Работата му обаче остава далеч от публиката, която го помни с тях, защото оттогава зарежда залите на две от най-важните пространства в Берлин – Фолксбюне и Дойчес театър. През 2016 отсъствието му е нарушено от "В очакване на Годо", която гостува в Народния театър, а днес и с премиерата му по пиесата Дачники на Максим Горки. Какво означава заглавието ѝ? На руски – хора, които живеят на вилите си. Трупата, която влиза в кожите им (и която Пантелеев събира след седмици наблюдение от публиката), сама предлага грешката в заглавието на български, което вече става близко до шегата и недоразумението. Всъщност обаче Neoдачници не е нито комедия, нито трагедия и в нея "никой няма да умре", както казва един от персонажите. Друг е въпросът, че за всички тях животът е лутане и преход към нещо по-хубаво, което все не идва – както се случва, когато прекарваш дните си тихо и безсмислено на вилата.
RSS Feed
